По-долу е глава, която вчера сутринта се нареди сред десетте най-търсени.

В Япония той се застъпва за денуклеаризацията, докато в Южна Корея възхвалява ядрената енергия. Не е ли това олицетворение на двойните стандарти?

април 17, 2018

По-долу е глава, която изпратих от болничната си стая, докато бях хоспитализиран в продължение на седем месеца с тежко заболяване, по време на което ми казаха, че имам 25% шанс да оцелея.

В оригинал беше написан псевдонимът ми по това време. Този псевдоним обаче, към който бях дълбоко емоционално привързан, беше използван от престъпник с ДНК на нация, пълна с „непостижимо зло“ и „правдоподобни лъжи“. Този човек създаде блог, използвайки име на ръкопис, което вмъкваше „+“ между частите на моя псевдоним.

Освен това на места като баните в турски стил в Огото, префектура Шига, и магазините за забавления за възрастни в Готанда, моят псевдоним беше подправен.

Бях изпълнен с кипящ гняв, но реших, че това е достатъчно, и промених псевдонима си на втория: Нара Харуо.

Сега, както можете да видите от английската версия на официалния ми уебсайт, използвам истинското си име.

В раздела, където първоначално използвах първия псевдоним, сега просто пиша „аз“.

По онова време в моята компания имаше няколко служители, които бяха запознати с работата с компютри и интернет. Те многократно изискваха разследвания и корекции от Twitter, Facebook и Google.

След като ме изписаха от болницата, помолих адвоката, с когото се бях консултирал, да подаде официално искане за корекция до една от гореспоменатите компании.

Но всичко беше пренебрегнато.

В резултат на това не можех повече да търпя продължаващите престъпни действия на намеса в търсенето и подправяне на анализа на достъпа и реших да подам наказателни обвинения срещу трите компании и престъпника – общо четири страни.

За да спечеля такова съдебно дело обаче, трябваше да наема супер престижна адвокатска кантора.

Разходите за това вероятно ще надхвърлят 10 милиона йени.

Нямаше друг избор, освен да опитам с групово финансиране.

Затова поръчах на продуцентска компания да създаде официалния ми уебсайт.

Що се отнася до частта за групово финансиране, тя беше оставена на мен.

В крайна сметка не успях да завърша раздела за групово финансиране и усилията останаха незавършени.

От 1 юни 2011 г. насам тази рубрика е обект на невъобразимо престъпно поведение в страниците за търсене на Google.

Престъпникът създаде доста повече от сто различни джойнта в различни платформи, за да извърши тези атаки.

Те създадоха блогове, пълни с недопустими клевети и гнусни подмятания, като прикачиха моя блог „Грамофонът на цивилизацията“ към тях без разрешение в опит да манипулират резултатите от търсенето – тактика, известна като „негативна SEO оптимизация“, която сама по себе си е престъпление.

В един момент тази рубрика имаше над 20 милиона търсения, като резултатите се простираха от страница 1 до над страница 70, на различни езици.

Най-популярните глави се появяваха не само на японски, но и на много други езици, подредени по популярност на съдържанието.

След това, един ден, броят на търсенията изведнъж спадна до по-малко от един процент, а първите десет страници на резултатите от търсенето бяха изпълнени с клеветнически и гнусни блогове, създадени от този престъпник.

След уволнението ми адвокатът, с когото се консултирах, веднага каза, че това е явно престъпление – възпрепятстване на дейността, клевета и лъжливи обвинения.

Поради съображения, свързани с разходите, той само изготви жалбата за мен и ме посъветва лично да я подам в полицията и сам да повдигна наказателно обвинение.

Той каза: „Можете да направите това дори сами.“

Заместник-началникът на местния полицейски участък се оплака от липсата на персонал, запознат с интернет, и дори от недостига на персонални компютри.

За щастие там имаше млад детектив, запознат с интернет и персоналните компютри, и благодарение на него започна официално разследване.

По това време престъпникът току-що бил арестуван за присвояване на голяма сума от определена банка и или тъкмо щял да бъде вкаран в затвора, или вече бил. Смятам, че показанията са дадени в затвора или в подобна обстановка. Лицето е признало всички свои действия.

Минаха почти три години от момента, в който подадох жалбата, за да може делото най-накрая да стигне до Окръжната прокуратура в Осака. Както вече посочих, те не повдигнаха обвинение.

По това време искрено съжалявах, че съм живял в анонимност.

По-долу е главата, която написах от болничната си стая:

По-рано гледах новините по телевизия Асахи…

20 юни 2011 г., 18:53:57 (В текста не са посочени почетните имена)

На 20 юни, по време на програмната си реч на „Глобалната среща на върха за зелен растеж“, проведена в хотел Lotte в Сеул, Масайоши Сон заяви: „Япония е престъпна нация“.

И то в Южна Корея – страна, която дори след Фукушима реши да продължи както вътрешната си ядрена политика, така и износа на ядрена енергия.

В този момент усетих същия завладяващ разказ, който обхвана Япония непосредствено след войната.

„Към народа на Япония: Нация без гордост ще загине“ – Наоки Комуро.

Масайоши Сон, трябва незабавно да прочетете тази книга.

В същото време всеки министър-председател, който толкова лесно се поддава на подобна реторика, трябва незабавно да бъде отстранен от поста си.

Няма време за губене. Тези хора без съмнение са едни от най-големите предатели в японската история.

Следното е от страница 202 на книгата, представена в предишната глава, „Предателите бюрократи“:

Антиядрени групи, корейски корпорации и SoftBank

Ако щетите от земетресението и цунамито бяха „безпрецедентни“, то мащабът на бюджета за възстановяване също беше безпрецедентен. С участието на публичния и частния сектор във възстановителните проекти беше създадена и „Фондация за възобновяема енергия“. Според уебсайта на фондацията нейната цел е да създаде общество, което да се ориентира към възобновяемата енергия – но каква организация е тя всъщност? Като погледнем списъка на членовете на управителния съвет на уебсайта, откриваме имената на Масайоши Сон от SoftBank Group и на музиканта Рюичи Сакамото. След земетресението, по време на Глобалната среща на върха за зелен растеж, проведена в Сеул, Масайоши Сон, който заяви, че „Япония се е превърнала в престъпна нация“, стана представител на тази фондация, а Рюичи Сакамото, който се прочу с изказването си „Това е просто електричество“ по време на антиядрен митинг, също е член на управителния съвет.

Председател/основател: Масайоши Сон, главен изпълнителен директор на SoftBank Corp.

Член на съвета: Рюичи Сакамото, представител на „Повече дървета“ (от уебсайта на Фондацията за възобновяема енергия)

Широко известно е, че Рюичи Сакамото е участвал в антиядрени движения. Твърди се, че Сон, който е назначил Сакамото, също е имал силни убеждения към денуклеаризацията. Коментарът му, че Япония е „престъпна нация“, вероятно произтича от това убеждение. Но дали антиядрената позиция на Сон наистина се основаваше само на убеждения? Докато наричаше Япония престъпна нация, той похвали ядрените централи в Южна Корея като безопасни. По време на същата среща на върха в Сеул Сон се извини за ядрената авария в Япония, причинила проблеми на съседните държави, и направи станалата вече известна забележка. По време на това посещение в Корея той направи и любезно посещение при президента Ли Мюн-бак. Съобщава се, че именно на тази среща Сон е казал: „Денуклеаризацията е проблем на Япония. Ядрената енергия на Южна Корея се оценява високо“. В Япония той се застъпва за денуклеаризацията, но в Южна Корея възхвалява ядрената енергия. Не е ли това самото определение за двоен стандарт?

(От списание „FLASH“, 4 август 2011 г.)

Продължение

По онова време японската тарифа за изкупуване на електроенергия – считана за изключително щедра дори по световните стандарти – насърчаваше навлизането на свързани с Корея компании в бизнеса със слънчева енергия.

17 април 2018 г., 17:11:23 | Дневник

Следващият материал е продължение на предишната глава:

Зад тези на пръв поглед противоречиви забележки на Масайоши Сон се крие хитра бизнес стратегия. Казуки Фуджисава, финансов трейдър с много почитатели в интернет заради дискусиите си за енергийната политика, посочва в същата статия: „SoftBank започва да премества своите енергоемки сървъри за данни в Корея и това разкрива истинските намерения на Сон. Чрез спирането на ядрената енергия цените на електроенергията в Япония ще се повишат значително. Сон е лобирал пред министър-председателя Кан да прокара законопроект за пълно изкупуване на слънчевата енергия, което допълнително повишава разходите за електроенергия. Междувременно той премества съоръженията си в Корея, където електроенергията е по-евтина. Той купува евтино електричество в Корея и събира субсидии за възобновяема енергия в Япония. Това е много хитра стратегия.“

Бизнесът със слънчева енергия и корейските компании

При стартирането на бизнеса си със слънчева енергия SoftBank закупи голям брой слънчеви панели от Корея. На 3-ти Hanwha SolarOne, която управлява бизнеса със соларни клетки за Hanwha Group – един от най-големите южнокорейски конгломерати – обяви, че е избрана от подразделението за възобновяема енергия на SoftBank, SB Energy, за доставчик на модули за соларни клетки. SB Energy планира да изгради две слънчеви електроцентрали в префектура Токушима, като достави общо 5600 киловата слънчеви модули. Централите, всяка с капацитет от 2800 киловата, трябваше да бъдат построени до юли на земя в близост до летище Токушима и в района на Акаиши на пристанище Комацушима. Ако целта е възстановяване след бедствие, оборудването е трябвало да бъде закупено от местни компании. Ако изпълнителите на тези жизненоважни проекти за възстановяване са корейски компании, ползата за вътрешния пазар на Япония е значително по-малка. Въпреки това не само проектите за слънчева енергия на SoftBank, но и целият стремеж към възобновяема енергия в крайна сметка е от полза за свързаните с Корея компании. Изключително щедрата преференциална тарифа за електроенергия в Япония, за която се твърди, че е една от най-високите в света по онова време, насърчи корейските фирми да навлязат агресивно на пазара на слънчева енергия. Читателите може би си спомнят, че по онова време прогнозирах, че Масайоши Сон никога няма да закупи соларни панели от японски компании – че вместо това ще избере китайски или корейски продукти. Оказа се, че прогнозата ми отново е била 100% вярна.

(Продължение.)

В период на национални трудности администрацията на Демократическата партия и SoftBank предоставиха бизнес възможност на корейските компании. Какво точно са си мислели?

17 април 2018 г., 17:28:27 | Дневник

Следващият текст е продължение на предишната глава.

Съобщава се, че корейска компания за възобновяема енергия обмисляла изграждането на мегасъоръжение за слънчева енергия в южната част на префектура Вакаяма. На 11 април представители на компанията посетиха неизползвани оризови полета в планинските райони на град Танабе за проверка. „Ако условията са благоприятни, бихме искали да пристъпим към работа в рамките на фискалната година“, заяви говорител, показвайки силна готовност за реализиране на проекта в региона Кинан.

„Мегасолар“ се отнася за мащабно съоръжение за производство на слънчева енергия, което произвежда над 1 мегават (1000 киловата) електроенергия. От юли 2012 г. японското правителство започна да прилага система, изискваща от енергийните компании да купуват електроенергия, произведена от възобновяеми източници като слънчева и вятърна енергия.

(Източник: Kii Minpo, 12 октомври 2012 г.)

За Korea Electric Power Corporation, която се сблъсква със стагнация в продажбите на електроенергия на вътрешния пазар, това ще бъде първата им чуждестранна слънчева електроцентрала. Цялата произведена електроенергия трябваше да бъде продадена на компанията Hokkaido Electric Power Company. Канг Сеок-хан, директор по строителството на слънчевата електроцентрала в Читосе, коментира: „Този проект ще послужи като лакмус за разширяване на бизнеса ни със слънчева енергия в чужбина. Стремим се да внедрим напредналата японска технология и да я използваме пълноценно.“

(Източник: NHK News, 4 юли 2012 г.)

Основната характеристика на тази система е, че енергийните дружества са задължени да купуват електроенергия, произведена от производители на енергия, като свързаните с това разходи се прехвърлят върху потребителите чрез техните сметки за електроенергия. С други думи, обществото в крайна сметка плаща – непряко, но неизбежно – за електроенергията, произведена от тези разработчици.

Тази система в огромна степен облагодетелства производителите на електроенергия. В резултат на това свързаните с Корея дружества, участващи в проекти за слънчева енергия, започнаха да получават плащания от японската общественост, без повечето граждани да знаят за това. Въпреки че изкупните цени бяха преразгледани в посока надолу, системата продължава да съществува:

Фискална 2012 г: 40 йени + данък на kWh за над 10 kW, период на изкупуване 20 години

Фискална 2013 г: 36 йени + данък

Фискална 2014 г: 32 йени + данък

Фискална 2015 г.: 29 йени + данък

Фискална 2016 г.: 29 йени + данък

(За инсталации с мощност под 10 kW, моля, направете справка със съответните публикации.)

(Източник: „Nattoku! Възобновяема енергия“, Агенция за природни ресурси и енергия, Министерство на икономиката, търговията и промишлеността)

Проектите, свързани с инфраструктура като електроенергията, трябва не само да задоволяват обществени потребности, но и да се разглеждат от гледна точка на националните активи – следователно в идеалния случай ползите от тях трябва да се запазят в страната. По принцип участието в такива предприятия следва да бъде ограничено до местни компании. И все пак, във време на национални трудности, администрацията на Демократическата партия и SoftBank предоставиха златна възможност на корейските компании. Какво, за Бога, са си мислили? В името на бъдещите поколения трябва внимателно да разследваме действията им, да документираме фактите и да гарантираме, че ще помним.

(Продължение.)

Пълната некомпетентност и глупост на администрацията на Демократическата партия по онова време, на Масайоши Сон и на основните медии като Asahi Shimbun и NHK-

април 17, 2018

Това е продължение на предишната глава.

Южна Корея ухажва японски компании, страдащи от недостиг на електроенергия

След земетресението през 2011 г. Япония започна да страда от хроничен недостиг на електроенергия, а разходите за електроенергия рязко нараснаха. Кризата с електроенергията се превърна в още един удар за японските компании, които вече се разклащат от продължителната рецесия при управлението на Демократическата партия. За много от дружествата ситуацията беше критична – някои биха могли да я нарекат фатален удар.

Предвид обстоятелствата търсенето на възможности в чужбина се превърна в единствения логичен избор за някои бизнес лидери. Но този отлив означаваше и свиване на вътрешния пазар и по-нататъшна нестабилност в заетостта и поминъка на японците. В тази обстановка Южна Корея видя възможност в енергийната криза в Япония и започна агресивна кампания за привличане на японски компании.

„Нямахме друг избор, освен да преместим операциите си в чужбина. Това е вид промяна, която предизвика земетресението. Трябва да избегнем сценарий, при който не можем да произвеждаме нищо, защото няма ток. Това би било въпрос на живот и смърт за компаниите.“

-Масамичи Окада, президент на JX Nippon Mining & Metals

Южна Корея се прицели в изпитващите затруднения японски фирми и енергично насърчи своите стимули. Миналата седмица японска корпоративна делегация пристигна на гара Гунсан, на два часа южно от Сеул. Южна Корея е създала обширна рекултивирана територия, известна като Саемангум, и я е обявила за специална икономическа зона. За да привлекат японските компании, те предлагат щедри стимули, като например петгодишно освобождаване от корпоративни и митнически данъци.

„Цената на електроенергията е огромен проблем за бизнеса. Ако се насочваме към чужбина, Южна Корея е нашият основен кандидат.“

Г-н Чикен Канзан, Ajinomoto Корея

„Първоначално планираха да използват района за земеделие, но го промениха в свободна икономическа зона. Мащабът на усилията е впечатляващ.“

Г-н Коджи Ивацуки, Tokio Marine & Nichido Fire Insurance

„Недостигът на електроенергия не е проблем в Южна Корея. Освен това този регион се намира само на 600 км от китайския полуостров Шандун, което го прави благоприятен за търговията с Китай.“

-Лий Мюн-ро, директор на управата на свободната икономическа зона Saemangeum Gunsan

(Източник: TBS News, 20 юли 2011 г.)

Свързани с Корея компании навлязоха на японския пазар на слънчева енергия, а японски компании, страдащи от недостиг на електроенергия, бяха активно привличани в Южна Корея. Междувременно японските граждани бяха принудени да купуват скъпа електроенергия от корейските доставчици на електроенергия и видяха, че възможностите за заетост в страната намаляват, тъй като компаниите се преместват в чужбина.

(Продължение.)

Със сигурност не съм единственият, който изпитва дълбок, висцерален гняв, след като прочете тази глава. Ако не надигнем глас, както някога може би е направил самият Нобунага, и не пометем такива като тогавашната администрация на Демократическата партия, Масайоши Сон и медии като Асахи Шимбун и NHK, Япония няма да оцелее.